Повече информация за хлебарките

Хлебарките са често срещан битов вредител в България. Свикнали сме да делим хлебарките по цвят определяйки ги като черни и кафяви, но всъщност най-разпространените хлебарки в страната са цели 4 вида, а именно:
- Ориенталска хлебарка (Blatta orientalis);
- Германска хлебарка (Blattella germanica);
- Американска хлебарка (Periplaneta americana);
- Дългоантенеста хлебарка (Supella longipalpa).
По-подробни характеристики на всеки от видовете ще откриете по-долу.

Всички хлебарки имат непълен цикъл на развитие. При тях отсъства стадий какавида следователно от яйцата се излюпват нимфи, а бързо след това се превръщат и във възрастни индивиди, познати още на науката като "имаго". Нимфите пък имат няколко подстадия на развитие и много приличат на възрастни индивиди.

Хлебарките са яйцеснасящи индивиди. Особеното при тях е, че яйцата се снасят в т.нар. яйчни торбички, за които се използват термини като оотека или кокона. В една яйчна торбичка могат да бъдат открити до близо 60 яйца, в зависимост от вида на хлебарката. Яйцата обикновено се излюпват няколко седмици след снасянето им в торбичката, а целият път на развитие на индивидите от яйце до имаго може да продължи от 2 месеца до 1 година, което зависи от вида, а в частност и от температурите. По-високите температури предразполагат за по-бързо развитие. В допълнение към големия брой яйца снесени в една торбичка можем да добавим и факта, че една женска може да снася до 40 пъти в живота си, което обяснява големите популации на хлебарките. 

Различните видове хлебарки имат различна продължителност на живота, но най-общо казано познатите индивиди в България живеят между 6 месеца и 1 година. Продължителността им зависи също така и от благоприятните условия, които ние хората бихме могли да им създадем.

Наличието на хлебарки в жилището често се установява с известно закъснение. Причината е, че всички хлебарки са нощни насекоми. Те излизат вечер, когато е тъмно и са необезпокоявани от човешкото присъствие. Използват малките часове за намиране на прехрана. През деня обикновено се крият в места, които ги защитават. Примери за такива места са: мебели, електроуреди, панти на шкафове, под первази, в рамки на врати, пукнатини в стените, зад ламперии и на още много места, където има останали процепи в следствие на строителни несъвършености.

Хлебарките са всеядни насекоми, а също така могат и да издържат дълго време на глад. Хранят се с абслоютно всички отпадъци от животински и растителен произход, които хората оставяме. Това е и една от причините поради, които са изключително вредни за нас хората. В следствие начина си на хранене хлебарките са механични преносители на десетки патогенни микроорганизми, сред които стафилококи, салмонели и др. Те могат да заразят хранителните продукти със своите изпражнения, а друг "вреден навик", който имат е да повръщат част от вече смляната от тях храна.

Хлебарките много рядко влизат в пряк контакт с човека, но това не ги прави по-малко вредни и неприятни създания. За щастие те не хапят, но при по-големи популации създават редица други проблеми. Така например в практиката има чести сигнали за нападения над спящи хора. Нападенията често се изразяват в обиране на остатъците от храна около устата на човек. В най-честия случай хлебарките навлизат в ушите на хората докато спят и освен инфекции създават и страхотен ужас. Освен това има данни, че могат да се хранят с микроскопични остатъци от храна, които могат да са останали около устата на спящия човек.

За предотвратяване ужасяващите преживявания и евентуалните здравословни последици е необходимо да бъдат взети спешни мерки при наличието на хлебарки. Веднага щом забележите дори един индивид е препоръчително незабавно да заявите пръскане против хлебарки във Вашия дом. Причината е, че те лесно се пренасят в други помещения като се крият в чанти, кашони, сакове, а по някога се закачат и по дрехите. Така без да иска човек може да стане преносител на вида в други стаи или по-лошо - в домовете на нашите приятели и роднини. Освен това в многоетажни жилищни сгради хлебарките често имат вертикална миграция, т.е. от / към съседни апартаменти на по-горен или по-долен етаж.

Ориенталската хлебарка наричаме най-често просто черна. Размерите на възрастния индивид обикновено са около 3 см, а понякога дори повече. Това ги прави лесни за забелязване. Черните хлебарки живеят до около 1 година и цикълът им на развитие е малко по-бавен, като съответно снасят и по-малко яйца в една яйчна торбичка. В професионалните среди видът е познат още като "канална" хлебарка, тъй като се придвижва основно използвайки канализацията. Най-честите местообитания са мазетата, баните и щранговете на сградите. Нерядко се среща и в тавански помещения и стълбища на многоетажни жилищни сгради. Харесва малко по-хладни и влажни места. За предотвратяване размножаването на ориенталски хлебарки препоръчваме пръскане против хлебарки в мазето и стълбището на блока / кооперацията Ви веднъж до два пъти годишно. 

Германската хлебарка я наричаме и разпознаваме като кафява хлебарка. Видът съвсем не идва от Германия, въпреки че е получил това име. Размерите на възрастния индивид достигат до около 2 см. Изключително умело се крият в почти всякакви процепи. Най-често се срещат в кухните на жилищата. Любимите им места са шкафове, панти, чекмеджета, фуги, микровълнови печки, миялни и перални машини, и много други електроуреди, включително и в тяхните дисплеи. При по-голяма популация могат да се срещнат в абсолютно всяка част на дома. Когато проблемът не е решен навреме изграждат гнезда в легла, ракли, корнизи и т.н. Кафявите хлебарки са целогодишен проблем. През зимата не изчезват, а търсят топли места, където могат да презимуват. Това понякога води до леко забавен цикъл на развитие, но разнможаването никога не спира изцяло. Интересна характерна особеност на цикъла им на развитие е факта, че женската носи коконата с яйцата в края на коремчето си между 2 и 4 седмици или почти до самото им излюпване. Когато я отдели от тялото си остават само нялокло часа до излюпване на младите нимфи. Кафявата хлебарка е и най-плодовита от всички видове в България. Вземайти под внимание практиката и всички описани характеристики по-горе можем да заключим, че тя създава най-много проблеми на хората, благодарение това, че популацията и е най-голяма, а освен това е и силно адаптивна към различни условия.

Американската хлебарка пък е с най-големи размери сред често срещаните в страната. Тялото и достига до цели 5 см. На цвят е ръждиво-кафява, като има ясно изразени по-светли петна в долната част. Най-често живее в мазета, абонатни станции и канализации, като за разлика от ориенталската този вид предпочита по-високи температури. Доказано е, че най-благоприятните местообитания за тях изискват температура малко над 30 градуса. Американската хлебарка може да снася снася най-често и да живее най-дълго спрямо другите видове в страната.

Дългоантенестата хлебарка е най-малко разпространена в страната, но нерядко е причина за най-спешните обаждания. Тя е с най-малки размери - около сантиметър. Тялото и се състои от няколко цвята, които се определят като кафяво, оранжево и жълто. Живее предимно в мебели, легла и други места, които са по-топли и сухи. Често се случва този вид да напада спящи хора. В практиката се среща също и в превозни средства. Характерно при яйцеснасянето тук е, че прикрепя коконата съм различни плоскости като чекмеждета, шкафове и др.

Може би търсите?
Пръскане срещу хлебарки във входа, мазето и общите части Пръскане срещу хлебарки във входа, мазето и общите части

Пръскане с моторна пръскачка под високо налягане в мазето и стълбището на блока. 100% унищожаване на хлебарките само с едно посещение.