Повече информация за гризачите

Също като нас гризачите са живородни бозайници. Нещо повече - те са най-големият разред сред всички бозайници. Това се дължи изцяло на тяхната възможност за приспособяване към всякаква среда на живот и едновременно с това на способността им да се размножават изключително бързо. В този огромен разред можем да срещнем мишки с големина само няколко сантиметра, а също така и огромни гризачи с почти човешки размери. Най-едрият вид гризач е капибарата, която тежи около 50кг и е дълга до 130см. Името на разреда идва от способността им да гризат. Гризачите разполагат с два чифта резци на всяка от челюстите. Характерното за резците им е, че обикновено са изключително дълги. Това се дължи на способността им да нарастват през целия им живот без процеса да спира. Именно това кара гризачите да наточват резците си непрекъснато като гризат разни неща.

Представители на гризачите в България

В България познаваме три вида гризачи, които живеят близо до хората и едновременно с това създават изключително много неприятности. Това са сивият плъх, черният плъх и домашната мишка. И трите вида имат сравнително слабо зрение, но за сметка на това обонянието и слухът им са изключително добре развити. Двата вида плъхове се различават по цветовата украска на тялото, а също така и по-размера. Сивият е по-голям от черния като дължината му достига до около 40см заедно с опашката. Трите вида, които определяме като вредни гризачи се срещат почти по цялата планета. Категоризираме ги като вредни, тъй като те носят рискове както за здравето, така и за битието ни. Способни са да пренасят опасни болести, а освен това често разрушават скъпоструващо имущество.

Не е тайна, че в страната ни има  много места, които способстват размножаването на този вид пакостници. Наличието на зле поддържани мазета и общи части, неизправни съоръжения за фекални води, изоставени постройки и други подобни места са си направо рай за мишките и плъховете. Друг фактор, който оказва силно влияние върху числеността често е и ненавременната профилактика или напълно липсващата такава, а практиката ни показва, че превенцията при този вредител е от ключово значение.

Домашна мишка (mus musculus)

Нека поговорим по-подробно за трите отделни вида. Домашната мишка има заострена муцунка с малки очи и големи изпъкнали уши. Тя има дълга опашка и е изключително пъргава. Мишките са много добри плувци и катерачи. Живеят на много разнообразни места. Често се срещат в полета и градини, но също така и в човешките домове. Мишките обикновено не изминават големи разстояние и ца това гнездят на места, в близост до които има източник на храна. Интересното при тях е, че могат да се срещнат дори в дупки в почвата. Мишките както много други гризачи са предимно активни през нощта и се срещат рядко денем. В случай, че ги виждате през деня това е признак за значително увеличена численост на популацията и определено налага спешна обработка срещу мишки вкъщи. Такива случаи не са никак редки обаче, тъй като бременността при мишките продължава до 20 дни, а в едно котило могат да се родят десетки малки индивида, които изключително бързо достигат полова зрялост.

Черен плъх (rattus rattus)

Черният плъх (rattus rattus) е значително по-голям индивид от домашната мишка, но пък е по-малък от сивия плъх. Предполага се, че произлиза от далечна Азия и е по-топлолюбив вид. На външен вид се разпознава по големите изпъкнали очи, гладката козина и големите уши. Черният плъх е много умел катерач. Изключително бързо и лесно се катери по вертикални повърхности и като цяло предпочита високите и сухи места за живот. Известен е още като покривен плъх. Друг интересен факт за него е, че е по-разпространен по крайбрежието и в пристанищните градове отколкото навътре в територията. За укритие предпочита подпокривни пространства, пукнатини, процепи и други лесни за укритие места. Изключително рядко може да бъде срещнат в канализацията. От страх предпочита да се придвижва винаги плътно до стените, но в пространства, които са му добре познати навлиза и в средата на помещението. В своите територии черният плъх е социално животно с характерно изразена полигамия, но никога не се кръстосва с други видове. Също така е важно да се отбележи, че видът води дискретен начин на живот като се стреми да не показва присъствието си. Продължителността на живота му достига до 2 години.

Сив плъх (rattus norvegicus)

Сивият плъх (rattus norvegicus) е далеч по-често срещан индивид от черния, тъй като с годините е успял да го измести от повечето му местообитания. По-голям е и се характеризира с малки уши, рошава груба сива козина, малки закръглени уши, къса и гола опашка, и тъп нос. Гнезда прави в мазета или ниски, приземни етажи, но може да се срещне и в почвата. Видът е силно синантропен и е най-честият причинител на вреди при човека. Характерно е да се срещне в канализацията, където температурата е постоянна целогодишно, а също така я изоплзва за придвижване и преселване. Не е изключено да се срещне дори в апартаменти на по-високи етажи, тъй като е катерач и изключително умел плувец. Нерядко явление е сивият плъх да влезе в жилището през тоалетната чиния, тъй като издържа много дълго под вода. Видът има много строга йерархична структура на база родственици и обикновено чуждите натрапници биват прогонвани. Фактът пък, че са всеядни ги прави още по-големи пакостници. Хранят се с абсолютно всякакви боклуци, които имат дори малка хранителна стойност. Ядат също така насекоми, трупове, сапуни, други гризачи и др. Имат много голяма нужда от вода, която могат да приемат и чрез кожата си.